Есента на партиарха
В заглавието няма неточност – нали Бойко Борисов е партиен предводител, партиарх. Слагачеството на Борисов пред Тръмп в Организация на обединените нации припомня слагачеството на Живков пред ранния Горбачов. И единият, и другият прочетоха в очите на събеседника „ Мене, текел, фарес “.
Престъпникът постоянно се завръщал на мястото на закононарушението си. В тъжния залез на кариерата си Борисов се завърна в Организация на обединените нации – мястото на едно от най-крещящите му външнополитически закононарушения против България.
Под диктовката на Меркел и благодарение на пионката си от „ Дондуков “ 2 Плевнелиев и на външнополитическите си маши Д. Митов и Ст. Тафров преди тъкмо две години той изнесе учебникарско показно по какъв начин не трябва да се прави многостранна дипломация.
Набеденият от придворната си агитация за „ международник “ Борисов провали мощния (и до тогава официално подкрепян и от него) български претендент за общоприет секретар на Организация на обединените нации с към момента изцяло действителни шансове, пробутвайки паралелно неуместна, неизбираема кандидатура на своя кадрова партийна лелка – и в процеса изтегляйки и кандидатурата ни за Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, обърквайки и обезверявайки до неспособност добросъвестните ни професионални дипломатически чиновници в Организация на обединените нации.
Огромния общонационален интерес в България по случая „ Кристалина “ почувствах безусловно като тежест на раменете си като непретенциозен кореспондент за „ Гласове “ в Организация на обединените нации – и тутакси си помислих, че работата на Борисов е спукана, както и излезе месец и нещо по-късно с безапелационната победа на Радев.
Сега визитата на Борисов в Организация на обединените нации бе с доста по-нисък профил, с готовност да се хареса, да си провре главата измежду хората, или където главата не влиза – опашката. И големият язвителен отклик в обществените медии на Ганьовските му антики, на фотосите и монтажите с келнерската стойка пред Тръмп, още веднъж идват да покажат, че „ момчето си отива “ – и този път вечно.
Сюррелистичното решение на един кадрови наркотрафикант, изобличен от Централно разузнавателно управление на САЩ, американски медии и изтекла от „ Уикилийкс “ депеша на американски дипломат в София, да пристигна да се ръкува с Тръмп таман на ООН-среща на най-високо ниво по наркотрафика, мери растеж с действията на средновековните пирати, купили си на остарели години трофеи на епископи и папи.
Както и да е, със слушалка на ухото, Борисов чу речта на Тръмп пред Организация на обединените нации – само че какво запомни от нея? Че „ тия дето желали съветски газ “, като Меркел и Ердоган, „ щели да имат проблеми “. Тръмп в действителност сподели и това, и доста други неща.
Но човек с действително приключено приблизително обучение и със междинни аналитични качества (и двете не се отнасят за Борисов) би могъл да отсее главното в речта му – а то е, че:
„ Америка постоянно ще работи съгласно нашия народен интерес... Америка се ръководи от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма... Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна световна администрация.. По целия свят виновните страни би трябвало да се пазят от заканите за суверенитета си освен от претенциите за световно държавно управление, само че и от другите форми на насила и владичество. “
Тези думи е добре да се изпишат със златни букви на стената на пленарната зала на Народното събрание. Без значение, че Тръмп явно ги пояснява като отнасящи се единствено за Съединени американски щати, хората с разсъдък, малко по-развит от Борисовия, могат да създадат аналогията със своите лични страни. Национализмът е елементарен за схващане, идентичен по форма за всички и ужасно инфекциозен.
Преди повече от два века Наполеон проектира упоритостите на френския шовинизъм над цяла тогавашна Европа, само че другите европейски народи го схванаха превратно – и всяка залегна над своя личен шовинизъм. Немците – над немския, италианците – над италианския, та най-после и българите – над българския. Наполеон просто срина старите престижи, корони, династии и папи, и издигна престижа на нацията.
Така и речите и безредните дейности на Тръмп действително разрушават оня фалирал интернационален ред, против който се опълчи и Путин в Крим, Донбас и Сирия, и множеството другите непослушни на Вашингтон водачи, които в Съединени американски щати назовават rogue и санкционират със наказания.
Тръмп разрушава основите на интернационалния ред, извикал на живот Борисов.
Ето, и Меркел е пасажер към този момент даже и за пропагандистите от DW.
Следователно и Борисов е приключен.
Той го усеща, въпреки да не може да си го изясни с ограничавания си мисловен потенциал. Може би даже още се надява на нещо, да остане на власт, значи и на независимост.
Как тъкмо ще стане свалянето му от власт – следва да забележим. И от страна на Радев, и към този момент и от Българска социалистическа партия чуваме някои окуражителни звуци. Хората в България, като се изключи най-умствено ощетените и най-корумпираните или пък най-тежко подвластните за оцеляването си от режима, към този момент намерено и гръмогласно роптаят.
Но с Борисов свършва единствено една мрачна епоха в българската история (дано не е последната!), а не „ глобализмът “ изобщо.
Трябва доста деликатно да разграничаваме обективното, т.е. независещото от волята на елитите и държавните управления, от субективното – това, което зависи от волята на елитите и държавните управления и значи може да се промени посредством лична промяна на тези елити и управления или с преориентацията им към други цели.
Интернационализцията на живота, капитала, труда, пазарите, информацията... и в по-малка степен и на човешките „ запаси “, са справедливи феномени, обусловени от развиването на „ производителните сили “, техниката и квалификацията на хората.
Но това, което е субективно и може да се промени с нови политически решения, интернационалните контракти и национални закони, е в чий интерес да се развива интернационализацията на живота и стопанската система – в полза на всички, или на огромното болшинство хора на Земята, или единствено в полза на „ вложителите “, т.е. на едрия западен капитал, и на „ потребителите “, и срещу интереса на трудещите се, на децата, фамилиите, младите и старите хора, на бедните страни и на районите.
Същото се отнася и за Европейски Съюз. Повечето стратегии на Европейски Съюз, въведени в полза на „ вложителите “ и „ потребителите “, работят срещу интереса на болшинството поданици на страните-членки. Но премахването на тези стратегии, в това число и на еврото, няма да отстрани обективната основа на европейската интеграция. Тя би трябвало да продължи, само че по различен метод.
Този различен метод, несъмнено, ще е директно обвързван със социализма. Приказките на Тръмп и десницата против социализма по принцип са извънредно нездравословни, тъй като, в случай че се отхвърли социалистическата опция (примерно нещо от рода на американския Ню Дийл от 30-те години), при сегашната обстановка в Европа неизбежно ще се наложи алтернативата на Германия от 30-те години.
Сегашните всеобщи протестни придвижвания в Европа и тяхното ръководство – като на Орбан в Унгария – си слагат към този момент най-вече „ социалистически “ задания, само че не са ваксинирани против повтаряне на събитията в Германия от 30-те години. Дефлацията, провокирана от остеритета на еврото, в композиция с мигрантската и демографската рецесия и натиска върху системите за обществена сигурност и от горната страна, и изпод, ще тласкат Стария континент в тази посока. Наистина в този момент хората в Европа са доста по-добре обезпечени материално отпреди 80 години, само че са и политически доста по-малко зрели.
Социализмът обаче също няма единствено национални измерения. Като споделяме, че национално виновните държавни управления би трябвало да лимитират трансграничния разгул на капиталите и да заздравят националните обществени мрежи за сигурност, не трябва да забравяме, че има и стратегически значими социалистически ограничения, осъществими единствено по едно и също време във всички страни на даден район, или даже световно.
Такива ограничения са да вземем за пример данъчните промени, препоръчвани от водещите международни икономисти за понижаване на икономическото неравноправие – основният обществен проблем на актуалната стопанска система.
Да, за слабостта на социалистите в цяла Европа с изключение на неналичието им на дейна социалистическа политика огромно значение има и масираната агитация против обществената страна („ евросклерозата “) от края на 80-те години до през днешния ден, в която повярваха стотици милиони, включително и в бедните европейски страни и в България. Според догмите на тази агитация обществената страна освен води до фалит на обществените финанси, само че и покачва безработицата – затруднява наемането и уволняването на служащи, понижава интереса на безработните да търсят и одобряват работа и така нататък А и мигрантската рецесия притури много съчки в огъня.
Но актуалните стопански проучвания демонстрират на всяка крачка, че тя е в действителност куха дясна агитация. Кога ли ще пристигна времето на истината?
Но тези въпроси са ни като че ли някак по-далечни, в този момент в България належаща е цивилизационната гражданска война – очистването на страната от отровната мухъл на ГЕРБ. Революцията е във въздуха.
Виж всички публикации от Автор: Валентин Хаджийски-->
Престъпникът постоянно се завръщал на мястото на закононарушението си. В тъжния залез на кариерата си Борисов се завърна в Организация на обединените нации – мястото на едно от най-крещящите му външнополитически закононарушения против България.
Под диктовката на Меркел и благодарение на пионката си от „ Дондуков “ 2 Плевнелиев и на външнополитическите си маши Д. Митов и Ст. Тафров преди тъкмо две години той изнесе учебникарско показно по какъв начин не трябва да се прави многостранна дипломация.
Набеденият от придворната си агитация за „ международник “ Борисов провали мощния (и до тогава официално подкрепян и от него) български претендент за общоприет секретар на Организация на обединените нации с към момента изцяло действителни шансове, пробутвайки паралелно неуместна, неизбираема кандидатура на своя кадрова партийна лелка – и в процеса изтегляйки и кандидатурата ни за Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, обърквайки и обезверявайки до неспособност добросъвестните ни професионални дипломатически чиновници в Организация на обединените нации.
Огромния общонационален интерес в България по случая „ Кристалина “ почувствах безусловно като тежест на раменете си като непретенциозен кореспондент за „ Гласове “ в Организация на обединените нации – и тутакси си помислих, че работата на Борисов е спукана, както и излезе месец и нещо по-късно с безапелационната победа на Радев.
Сега визитата на Борисов в Организация на обединените нации бе с доста по-нисък профил, с готовност да се хареса, да си провре главата измежду хората, или където главата не влиза – опашката. И големият язвителен отклик в обществените медии на Ганьовските му антики, на фотосите и монтажите с келнерската стойка пред Тръмп, още веднъж идват да покажат, че „ момчето си отива “ – и този път вечно.
Сюррелистичното решение на един кадрови наркотрафикант, изобличен от Централно разузнавателно управление на САЩ, американски медии и изтекла от „ Уикилийкс “ депеша на американски дипломат в София, да пристигна да се ръкува с Тръмп таман на ООН-среща на най-високо ниво по наркотрафика, мери растеж с действията на средновековните пирати, купили си на остарели години трофеи на епископи и папи.
Както и да е, със слушалка на ухото, Борисов чу речта на Тръмп пред Организация на обединените нации – само че какво запомни от нея? Че „ тия дето желали съветски газ “, като Меркел и Ердоган, „ щели да имат проблеми “. Тръмп в действителност сподели и това, и доста други неща.
Но човек с действително приключено приблизително обучение и със междинни аналитични качества (и двете не се отнасят за Борисов) би могъл да отсее главното в речта му – а то е, че:
„ Америка постоянно ще работи съгласно нашия народен интерес... Америка се ръководи от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма... Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна световна администрация.. По целия свят виновните страни би трябвало да се пазят от заканите за суверенитета си освен от претенциите за световно държавно управление, само че и от другите форми на насила и владичество. “
Тези думи е добре да се изпишат със златни букви на стената на пленарната зала на Народното събрание. Без значение, че Тръмп явно ги пояснява като отнасящи се единствено за Съединени американски щати, хората с разсъдък, малко по-развит от Борисовия, могат да създадат аналогията със своите лични страни. Национализмът е елементарен за схващане, идентичен по форма за всички и ужасно инфекциозен.
Преди повече от два века Наполеон проектира упоритостите на френския шовинизъм над цяла тогавашна Европа, само че другите европейски народи го схванаха превратно – и всяка залегна над своя личен шовинизъм. Немците – над немския, италианците – над италианския, та най-после и българите – над българския. Наполеон просто срина старите престижи, корони, династии и папи, и издигна престижа на нацията.
Така и речите и безредните дейности на Тръмп действително разрушават оня фалирал интернационален ред, против който се опълчи и Путин в Крим, Донбас и Сирия, и множеството другите непослушни на Вашингтон водачи, които в Съединени американски щати назовават rogue и санкционират със наказания.
Тръмп разрушава основите на интернационалния ред, извикал на живот Борисов.
Ето, и Меркел е пасажер към този момент даже и за пропагандистите от DW.
Следователно и Борисов е приключен.
Той го усеща, въпреки да не може да си го изясни с ограничавания си мисловен потенциал. Може би даже още се надява на нещо, да остане на власт, значи и на независимост.
Как тъкмо ще стане свалянето му от власт – следва да забележим. И от страна на Радев, и към този момент и от Българска социалистическа партия чуваме някои окуражителни звуци. Хората в България, като се изключи най-умствено ощетените и най-корумпираните или пък най-тежко подвластните за оцеляването си от режима, към този момент намерено и гръмогласно роптаят.
Но с Борисов свършва единствено една мрачна епоха в българската история (дано не е последната!), а не „ глобализмът “ изобщо.
Трябва доста деликатно да разграничаваме обективното, т.е. независещото от волята на елитите и държавните управления, от субективното – това, което зависи от волята на елитите и държавните управления и значи може да се промени посредством лична промяна на тези елити и управления или с преориентацията им към други цели.
Интернационализцията на живота, капитала, труда, пазарите, информацията... и в по-малка степен и на човешките „ запаси “, са справедливи феномени, обусловени от развиването на „ производителните сили “, техниката и квалификацията на хората.
Но това, което е субективно и може да се промени с нови политически решения, интернационалните контракти и национални закони, е в чий интерес да се развива интернационализацията на живота и стопанската система – в полза на всички, или на огромното болшинство хора на Земята, или единствено в полза на „ вложителите “, т.е. на едрия западен капитал, и на „ потребителите “, и срещу интереса на трудещите се, на децата, фамилиите, младите и старите хора, на бедните страни и на районите.
Същото се отнася и за Европейски Съюз. Повечето стратегии на Европейски Съюз, въведени в полза на „ вложителите “ и „ потребителите “, работят срещу интереса на болшинството поданици на страните-членки. Но премахването на тези стратегии, в това число и на еврото, няма да отстрани обективната основа на европейската интеграция. Тя би трябвало да продължи, само че по различен метод.
Този различен метод, несъмнено, ще е директно обвързван със социализма. Приказките на Тръмп и десницата против социализма по принцип са извънредно нездравословни, тъй като, в случай че се отхвърли социалистическата опция (примерно нещо от рода на американския Ню Дийл от 30-те години), при сегашната обстановка в Европа неизбежно ще се наложи алтернативата на Германия от 30-те години.
Сегашните всеобщи протестни придвижвания в Европа и тяхното ръководство – като на Орбан в Унгария – си слагат към този момент най-вече „ социалистически “ задания, само че не са ваксинирани против повтаряне на събитията в Германия от 30-те години. Дефлацията, провокирана от остеритета на еврото, в композиция с мигрантската и демографската рецесия и натиска върху системите за обществена сигурност и от горната страна, и изпод, ще тласкат Стария континент в тази посока. Наистина в този момент хората в Европа са доста по-добре обезпечени материално отпреди 80 години, само че са и политически доста по-малко зрели.
Социализмът обаче също няма единствено национални измерения. Като споделяме, че национално виновните държавни управления би трябвало да лимитират трансграничния разгул на капиталите и да заздравят националните обществени мрежи за сигурност, не трябва да забравяме, че има и стратегически значими социалистически ограничения, осъществими единствено по едно и също време във всички страни на даден район, или даже световно.
Такива ограничения са да вземем за пример данъчните промени, препоръчвани от водещите международни икономисти за понижаване на икономическото неравноправие – основният обществен проблем на актуалната стопанска система.
Да, за слабостта на социалистите в цяла Европа с изключение на неналичието им на дейна социалистическа политика огромно значение има и масираната агитация против обществената страна („ евросклерозата “) от края на 80-те години до през днешния ден, в която повярваха стотици милиони, включително и в бедните европейски страни и в България. Според догмите на тази агитация обществената страна освен води до фалит на обществените финанси, само че и покачва безработицата – затруднява наемането и уволняването на служащи, понижава интереса на безработните да търсят и одобряват работа и така нататък А и мигрантската рецесия притури много съчки в огъня.
Но актуалните стопански проучвания демонстрират на всяка крачка, че тя е в действителност куха дясна агитация. Кога ли ще пристигна времето на истината?
Но тези въпроси са ни като че ли някак по-далечни, в този момент в България належаща е цивилизационната гражданска война – очистването на страната от отровната мухъл на ГЕРБ. Революцията е във въздуха.
Виж всички публикации от Автор: Валентин Хаджийски-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ